ОУ Отец Паисий
Основно училище в село Огняново, общ. Пазарджик

Съвети от Психолог

Как да общуваме без да се караме?

Един от проблемите в отношенията е това, че ние не общуваме помежду си като с личности. Общуването ни е формално. Когато общуваме формално след време започваме да се чувстваме изтощени, раздразнени, самотни и недоверчиви към другия. Започваме да си мислим, че не сме нужни на човека до нас – „Може би съм нужен на жена си като мъж, но не съм ѝ нужен като човек“. Жената може би усеща същото: „Нужна съм като жена, но не и като човек“. Всичко това е следствие от формалното общуване.

Личностното общуване означава да се обърнем към личността на човека до нас. Да отидем отвъд формалния етикет „моят партньор“ и да се докоснем до душата му. Да осъзнаем, че пред нас стои живо същество, с което не можем да осъществим контакт, защото се обръщаме към него формално, оценявайки повърхностно това, което прави. За да преминем отвъд формалното общуване, трябва да се насочим към неговата същност. Да се обърнем към човека с уважение и по искрен начин. За нас трябва да са важни неговите чувства и мисли, неговите ценности и начина му на живот. Това е цялостен интерес към неговата личност.

Друг важен фактор, който може да е причина за проблеми в общуването, е времето. Ще го разделим условно на външно и вътрешно. Външното време е обикновеното време – часовете, дните. То е физическо, количествено и обективно. За разлика от него вътрешното време е психологическо, качествено и субективно. Днес основно живеем във външното време и постоянно бързаме за нещо и за някъде. Но за да може да установим отношения с друго живо същество, трябва да имаме необходимото свободно вътрешно време.

Вътрешното време означава да се намираме в контакт със себе си. Да сме в състояние без стрес и напрежение, защото стресът е фактор, отнемащ от вътрешното ни време. Когато сме под стрес, дори да имаме външно време – количество свободни часове, липсва качеството, защото в мислите си сме някъде другаде – я в миналото, я в бъдещето. В такъв момент се намираме в сферата на менталните сценарии, а не в настоящия момент. В това състояние не можем да осъществим автентично и пълноценно общуване с друг човек.

Когато има голямо напрежение между нас, може да дойде момент, в който човекът да избягва общуването. Това може да е опит на нашият партньор да се защити от негативни чувства и стрес или съпротива срещу прекалената ни настойчивост. В такива моменти, когато не можем физически да поговорим с човека, защото при всеки наш опит заема позицията, че вече знае какво ще му кажем и няма смисъл да ни слуша, трябва да запазим вътрешно спокойствие и да му дадем време. Когато вече има силно напрежение, болка и ситуацията е обострена, първото нещо, което трябва да направим, е да приемем случващото се.

За да преминем към личностно общуване и да освободим вътрешно време, трябва да приемем ситуацията. Ако няма приемане, дори да прилагаме техника с чиято помощ искаме да се „доберем“ до човека, може да няма резултат. Човекът ще бъде закрит за нас, до момента, в който не го приемем. Хората се заключват, когато отиваме при тях на нивото на техниката. Тогава и да искаме да ги изслушаме и да поговорим, те усещат, че не ги приемаме, а искаме просто нещо да им направим. Така се получава своеобразен вид манипулация. За да достигнем до личността му, трябва да го приемем такъв какъвто е, вярвайки в неговия потенциал. Без тази стъпка, всичко казано до момента не работи и остава на нивото на манипулацията.

Взаимооношения, изградени на нивото на манипулацията, силата и страха, са взаимоотношения, които все повече ни отдалечават един от друг. Ако някой ни е интересен и истински се отваряме за него, то и ние му ставаме интересни. Но ако искаме да подходим механически, то това вече е много опасно за отношенията ни. Признакът, че приемаме човека и сме освободили вътрешно време е желанието да общуваме с него не като някой танк, който натиска да пробие през барикадата: „Сега ще те стигна до теб. Ще приложа някаква техника и ще те победя. Ти не можеш да избягаш от хармоничните взаимоотношения“.

Простата истина е, че ни е необходим контакт между душите. Не просто да поговорим, а да почувстваме, че човекът е наистина с нас, че присъства в нашия живот. Да има момент на съединиение и да не забравяме, че физическата близост не е достатъчна. Това е само външен процес, отделен аспект на отношенията. Без тази душевна връзка, не може да изпитаме пълноценността на отношенията. Но за да може това да се случи, е необходимо да имаме вътрешно свободно време. Без него не можем да изпитаме радост в отношенията, удовлетворение един от друг, усещане на единение и защитеност.

Важно е да се стараем да общуваме повече личностно и да отделяме психологическо време. Може да започнем да се следим кога общуваме формално, и кога – личностно, да внимаваме имаме ли психологическо време за отношенията или само външно? Дори когато разговаряме за кратко, нека се опитаме да се отдадем на другия човек, да го почувстваме и разберем.