ОУ Отец Паисий
Основно училище в село Огняново, общ. Пазарджик

Ранна римска империя – управление на Цезар

эээээ

Ранна римска империя – управление на Цезар

 

  1. Гай Юлий Цезар - римлянинът, без когото Рим нямаше да е същия

 

"Пренебрегването на закона в ситуация, която ни се струва, че налага

 това, води след себе си това, че същият закон в бъдеще ще се нарушава

постоянно и повсеместно."

ВЪПРОС: Важат ли тези думи на Цезар и за днешните политици? – ……………………
Тези думи са на Гай Юлий Цезар. За влиянието, което една личност може да окаже

 на историческото развитие на целия свят, Цезар е вероятно най-точният пример. Като

 се започне от това, че извършеното от него предопределя хода на развитие на Рим от

република към империя, и стигнем до това, че името му се превръща в титла за

монархическите династии – всичко това се дължи на човекът, роден на 12 юли

 100г.пр.н.е.
Гай Юлий Цезар – ражда се в семейството на Гай Цезар и Аврелия – и двамата са

 представители на патрициански родове. Митът приписва на фамилията на Юлиите

 пряк произход от богинята Венера. По стечение на обстоятелствата, баща му и майка

му, противно на практиката, не живеят в богатите римски квартали, а Цезар

отраства сред обикновените хора - факт, който в бъдещата му политическа кариера

 самият той казва, че е определящ за доверието, което народът му

оказва.
Всички забелязват колко надарен е младият Гай Цезар. Цезар получава възможността

от близо да се учи от двама велики римляни. Гай Марий, човекът, който реформира

 римските военни порядки, гениален стратег и тактик на бойното поле, и единственият

в римската история, който седем пъти заема консулската длъжност. Другият е

противоречивият Луций Корнелий Сула – не по-малко вещ във военното дело,

но и достатъчно решителен, за да осъществи амбициите си, като се провъзгласява за

 диктатор, за да сложи в ред делата на Рим след дългия период на

 гражданскивойни.
Цезар започва кариерата си както всеки от патрициански род, който желае да

 достигне до високите постове в римската република. В младежките си години се

 изявява като адвокат, познава законодателството до съвършенство и е

единственият, когото съвременниците му смятат за оратор от класата на Марк

Тулий Цицерон. Още като младши легат си спечелва гражданска корона – сплетен

от дъбови клонки венец. С такава могат да се окичат само хора, които са спасили

или помогнали за спасяването на военната си част. Цезар се сдобива с короната и с

мястото в Сената още когато е на 20-тина години.Гай Юлий Цезар живее в доста

 смутни за римската република времена. След периода на множество граждански войни

Сенатът на Рим все по-лесно губи позиции в обществения живот. Цезар е онзи,

 който вижда възможността да се укрепи републиката, но само чрез централизирането

на властта. След повече от четири века републиканско управление, Гай Цезар решава,

 че промяната е възможна, но само чрез реформирането на републиканските

норми.
Реформите в Рим се случват – бавно, постепенно и единствено по

 волята на Цезар. След края на консулския си мандат Цезар заминава

 като управител в Галия. Завоеванията, които извършва през следващите години,

разширяват границите на Рим до Атлантическото крайбрежие на запад и до

британските острови на

север
Когато се връща в Рим, след дълги години “зад граница”, Цезар – по негово

 мнение – заварва великия град в пълен хаос. Сенатът се е превърнал в място

 за празнословия и безкрайни дискусии, провинциите до толкова са станали нагли,

че приемат собствени закони, олигарсите купуват без никакъв срам висшите

 управленски длъжности за свои хора, а на чело на държавата управниците не се

 задържат за повече от половин

 година.
След като се обявява за диктатор и разгромява съпротивата на Помпей, Гай Юлий

 Цезар запрята ръкави и се заема да реформира републиката в онзи вид, който смята,

че ще я направи по-здрава.

Ето какво прави

 Цезар:
- постепенно и без много шум всички неудобни сенатори са

изгонени от

 Сената
- внася съвсем незначителни поправки в законите, но това му позволява да

 съсредоточи в ръцете си цялата законодателна и

изпълнителна

власт;
- не се меси в съдебната система, но все пак я контролира

- премахва изборите за управители на провинциите, като си запазва правото сам

да посочва кандидатите

- получава правото еднолично да се разпорежда с хазната и командването на

армиите. на

Сената;
- увеличава срока, за който може да бъде определян диктатор. Вместо

 просъществувалата векове норма от 6 месеца диктаторски мандат, Цезар вече има

право да бъде на тази длъжност 10 години. Де факто си извоюва пожизнен

диктаторски

мандат;
- след като се разправя с най-яростните и непримирими представители на

опозицията, спира да се занимава с останалите опозиционери, създавайки по този

 начин много добра илюзия за царяща пълна демократичност…
Както пишат историците: “По този начин Цезар става пълновластен

монарх, оставайки в конституционните рамки на републиката. Всички аспекти

 на държавното управление се съсредоточават в неговите ръце. Сенатът е

окончателно отстранен от управлението на финансите на държавата.

Дейността на народните трибуни тотално

епарализирана.”
Но цялата тази игра довежда до неминуемото – заговор, целящ да отстрани

диктатора. На 15 март 44 година пр.н.е. заговорниците успяват. Цезар е убит.

Рим отново попада във въртележката на гражданските войни. Но стореното

 от Цезар е поставило началото на края на Римската република. Реформите,

извършени в името на укрепването й, на практика довеждат до

трансформирането й в еднолично управлявана от императори

монархична

държава.

Затова и името на Цезар се превръща в нарицателното цезар – монарх.

От кесар, през кайзер, та дори и цар – всичко това е признание за степента,

до която един единствен разум може да окаже върху съдбата

на цялата

цивилизация.

А в чест на кого мислите, че е наречен месец юли? Преименуването му е

 част от редицата стъпки, които Цезар предприема, за да приравни

 образа си до

божество).
 При завръщането  си в Рим Цезар отпразнува  четири триумфа  за победите

  си в Галия, Египет, Азия и Африка. В резултат на гражданската  

война (49–45 г. пр.н.е.) републиканският  строй в държавата  се променя 

съществено . Цезар приема от народа и сената титлата  диктатор , най –напред

 за десет години, а после, през 44 г. пр.н.е. – за цял живот. Без съмнение

на него се дължи утвърждаването  в обществото на принципа  едно и също лице

 да може да изпълнява  едновременно  няколко длъжности . От 48 пр.н.е. вече всяка

 година той е избиран  за консул. От 46 г. пр.н.е. му е възложена  префектурата

 на нравите, която по същество обозначава  качеството  цензор. Още от 63 пр.н.е.

е и велик понтифекс. Сдобива  се и с титлата „баща на отечеството„ , а званието

 "император " влиза в състава  на името му и сочи неговата  лична връзка

с войската . От тази позиция Цезар има решаваща  дума по въпросите за войната

  и мира. По време на управлението  на Цезар, народните  събрания , изгубват

 политическото си значение. Сенатът също е реорганизиран и съставът му е увеличен

 на 900 души, много от които са хора без аристократичен  произход . Цезар полага

не малко усилия да внесе ред в данъчната система  и да установи  стабилност  в

 държавата. За да намали бездомната  и безработна беднота, изселва 80 000

 градски пролетарии в колониите. По–късно предлага и закон за самоуправлението

 на италийските градове. Прокарва също постановление за строго наказание на

лицата, виновни за изнудване на провинциалното население. Основната му

 грижа е да заздрави отношенията си с победената аристокрация и поради тази

причина амнистира някои от своите бивши противници и дори им издейства  

различни постове.

 

ЗАДАЧА: Напишете какви титли и длъжности получил Цезар? – ……………………..……………………………………………………………………………………………….................................………………………………………………………………………………………………...............................………………………………………………………………………………………………..............................………………………………………………………………………………………………..............................

ЗАДАЧА: Напишете как Цезар успял/ с кои свои действия/,  да вземе цялата

власт в Римската република в ръцете си? – ………………………………………………………..…………………………………………………………………………………………………………......................…………………………………………………………………………………………………………......................…………………………………………………………………………………………………………......................…………………………………………………………………………………………………………......................………………………………………………………………………………………………………….....................…………………………………………………………………………………………………………....................