България и обединяваща се Европа

България и обединяваща се Европа

1. Създаване на Европейския съюз1945 — 1959 г.

Мирна Европа — началото на сътрудничеството

Европейският съюз е създаден с цел пълно прекратяване на честите и кръвопролитни войни между съседи, които достигат връхната си точка през Втората световна война. От 1950 г. Европейската общност за въглища и стомана започва да обединява европейските държави в икономически и политически план, за да се гарантира траен мир. Шестте държави основателки са Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Нидерландия. 50-те години на ХХ век минават под знака на студената война между Изтока и Запада. През 1957 г. с Договора от Рим се създава Европейската икономическа общност (ЕИО), позната също като „общия пазар“.

1960 — 1969 г.

Период на икономически растеж

60-те години на XX век са добър период за икономиката. За това допринася и фактът, че страните от ЕС спират да начисляват мита, когато търгуват помежду си. Страните се договарят и за съвместен контрол върху производството на храни, така че да има храна за всички. Не след дълго се появява дори излишък на селскостопанска продукция. 

1970 — 1979 г.

Разрастваща се общност — първото разширяване

Дания, Ирландия и Обединеното кралство се присъединяват към Европейския съюз на 1 януари 1973 г. и с тях страните членки стават девет на брой. Чрез регионалната политика на ЕС започват да се прехвърлят огромни средства за създаване на работни места и инфраструктура в по-бедните райони. Влиянието на Европейския парламент в делата на ЕС се разраства и през 1979 г. гражданите могат за пръв път да изберат пряко своите европейски представители. Борбата със замърсяването се засилва през 70-те години на XX век. ЕС приема закони за защита на околната среда и въвежда за пръв път принципа „замърсителят плаща“.

1980 — 1989 г.

Променящото се лице на Европа — падането на Берлинската стена

Гърция става 10-та държава от ЕС, а Испания и Португалия я последват пет години по-късно. През 1986 г. е подписан Единният европейски акт. Това е договор, с който се създава „единният пазар“. На 9 ноември 1989 г. е съборена Берлинската стена и границата между Източна и Западна Германия е отворена за пръв път от 28 години. Това е голямо политическо събитие, което довежда до обединението на Германия през октомври 1990 г.

1990 — 1999 г.

Европа без граници

След падането на комунизма в Централна и Източна Европа европейците се сближават. През 1993 г. приключва изграждането на единния пазар с „четирите свободи“ на движение на стоки, услуги, хора и капитали. През 90-те години на XX век са подписани също два договора — Договорът от Маастрихт от 1993 г. (Договор за Европейския съюз) и Договорът от Амстердам от 1999 г. Хората са загрижени за опазването на околната среда и за общите европейски действия в областта на сигурността и отбраната. През 1995 г. към ЕС се присъединяват три нови държави: Австрия, Финландия и Швеция. Малко село в Люксембург дава името си на споразуменията от Шенген, които постепенно ще позволят на хората да пътуват, без паспортите им да бъдат проверявани по границите. Милиони млади хора учат в други страни с подкрепата на ЕС.

2000 — 2009 г.

По-нататъшно разширяване

Еврото вече е новата валута за много европейци. През това десетилетие го въвеждат все повече държави. Страните от ЕС започват да си сътрудничат много по-тясно в борбата с престъпността. Източна и Западна Европа най-накрая преодоляват политическите си различия и 10 нови страни се присъединяват към ЕС през 2004 г., последвани от България и Румъния през 2007 г. Договорът от Лисабон е ратифициран от всички държави от ЕС и влиза в сила през 2009 г. Той осигурява на ЕС модерни институции и по-ефикасни методи на работа.

2010 - 2019

Десетилетие на предизвикателства

Световната икономическа криза се отразява тежко на Европа. ЕС помага на няколко страни да преодолеят трудностите си и създава „банков съюз“ с цел гарантиране на по-сигурни и по-стабилни банки. През 2012 г. Европейският съюз получава Нобеловата награда за мир. През 2013 г. Хърватия става 28-та страна от Съюза. Изменението на климата все още е на челно място в дневния ред и лидерите се споразумяват за намаляване на вредните емисии.

След анексирането на Крим от Русия е приета нова политика за сигурност. Религиозният екстремизъм се засилва в Близкия изток и в други страни и региони по света и довежда до размирици и войни, които карат много хора да избягат от домовете си и да потърсят убежище в Европа. ЕС е изправен пред дилемата как да се грижи за тях и също става обект на терористични нападения.

2. Символи на Европейския съюз

Европейското знаме символизира както Европейския съюз, така и идентичността и единството на Европа в по-широк смисъл.

На него е изобразен кръг от 12 златни звезди на син фон. Звездите символизират идеалите за единство, солидарност и хармония между народите в Европа.

Броят на звездите няма нищо общо с броя на държавите членки, въпреки че кръгът е символ на единството. През 1985 г. то е прието от всички лидери на ЕС като официална емблема на Европейските общности, които по-късно ще се превърнат в Европейски съюз. 

Химна на Европа – Мелодията, която символизира ЕС, е от Деветата симфония, композирана през 1823 г. от Лудвиг Ван Бетовен, когато той написва музиката към „Одата на радостта“  на Фридрих фон Шилер.

Поемата „Ода на радостта“ изразява идеалистичната представа на Шилер за братство между всички хора.

През 1985 г. тя е приета от лидерите на ЕС за официалния химн на Европейския съюз. Химнът няма думи, а само музика. На универсалния език на музиката, този химн изразява европейските идеали за свобода, мир и солидарност.

Денят на Европа, честван на 9 май всяка година, е посветен на мира и единството в Европа. На тази дата се отбелязва годишнината от историческата Декларация на Шуман. В своя реч през 1950 г. в Париж Робер Шуман, френският външен министър по това време, споделя своята идея за нова форма на политическо сътрудничество в Европа, която ще направи войната между европейските народи немислима.

Мотото на ЕС „Единство в многообразието“ се използва от 2000 г.

То изразява идеята, че европейците са се обединили в съюз, за да работят за мир и просперитет, като в същото време се обогатяват духовно от множеството различни култури, традиции и езици на континента.

ЗАДАЧА: Напишете кои страни участват в създаването на Европейския съюз/ЕС/ – …………………................................................................................................................………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

ЗАДАЧА: Напишете кога и с каква цел се създава Европейският съюз/ Европейската икономическа общност? – ……………………………………………………………………………........................…………………………………………………………………………………………………………………….............................………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

ЗАДАЧА: Работете в Интернет и напишете държавите, които днес са членове на ЕС? – ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

ВЪПРОС: Кога България се присъединява към Европейския съюз? – ……………...............

 ЗАДАЧА: Прочетете текста по – долу и напишете какви права и свободи и ползи ни носи членството в ЕС? – …………………………………………………………………………………………….................................................………………………………………………………………………………………………………………………...........................………………………………………………………………………………………………………………………...........................………………………………………………………………………………………………………………………...........................………………………………………………………………………………………………………………………...........................

България в Европейския съюз:

Изключително градивен е подходът да се даде шанс на различни държави от Европа да бъдат част от Европейския. Така всички получават еднаква възможност да работят заедно в името на по-доброто бъдеще, а отдавайки малка част от националния си суверенитет, всяка държава от Европейския съюз получава в замяна нещо много по-значимо – да се развива, да просперира, да върви напред и нагоре заедно с останалите.

Европейската интеграция не подкопава националната сила на държавите, а напротив – увеличава я! Днес, през 2017 г. аз знам много повече за политическите процеси и осъзнавам огромните ползи от членството ни в Общността. Не се чувствам обаче по-малко българин, напротив – виждам как България се развива и просперира вследствие на европейската интеграция. Набляга се все повече на културните ценности и вследствие на това светът знае, че страната ми съществува и е част от Европейския съюз. Европейският съюз води до ускорено развитие и усъвършенстване на образованието. Добре си спомням училищния проект „УСПЕХ. Той обаче далеч не е единствената образователна инициатива на Европейския съюз. Преди две години научих за програмата „Еразъм+“. Оттогава до днес взех участие в 11 международни младежки обмена, тренировъчни курсове и учебни посещения, опознах 9 различни държави и създадох приятелства със стотици хора от цяла Европа , а и извън нея.

Ето че днес мога да отида в почти всяка европейска държава, където да съм с приятели и да се чувствам като у дома си. Това едва ли някога щеше да бъде възможно без Европейския съюз! Днес, десет години по-късно, аз мога да пътувам свободно и само с лична карта в 28 държави от Европа. Благодарение на общата външна митническа тарифа на Европейския съюз, българските производители получават сигурност и защита. Европейското знаме и Денят на Европа, който се чества на 9-ти май, са неоспорими факти, а България чрез свои представители евродепутати участва при формирането и вземането на решения в Европейския парламент. Програмата „Млад фермер“, както и много други, са от полза за стартирането и развитието на бизнес в страната, а множество фондове и стратегии допринасят за изграждането на инфраструктура и повишаването на качеството на живот във всички аспекти. Най-основната статистика – тази за брутния вътрешен продукт на България, основен измерител на икономиката – показва, че днес страната ни има по-висок брутен вътрешен продукт отколкото преди десет години, въпреки световната финансова криза . Това са само няколко примера за положителната промяна на страната ни през последните десет години.

Като човек, който лично е изпитал ползите на членството в Съюза, съм уверен към бъдещето. Аз вярвам, че десет години по-късно Европейският съюз ще бъде една още по-голяма и силна общност, текущите проблеми вече ще са в миналото, а поставените цели за устойчиво развитие  ще са по пътя към постигането си. Европейският съюз е резултат от естествения световен процес на глобализация и движение от малкото към голямото, към обединението и съвместната работа. Ето защо съм убеден, че през следващите години Съюзът не само ще запази целостта си, но и ще бъде още по-успешен и ще се разшири чрез присъединяването на Албания и Сърбия. През 2027 г. си представям Европейския съюз с високи технологии, роботизирано производство, преобладаващ дял на електрическите автомобили, модернизация в здравеопазването и още стотици нововъведения. Границите между държавите членки си ги представям само на картата. Така виждам  Европейския съюз десет години по-късно – все така устремен към просперитет и отстояващ ценностите си, а България виждам като държава, която е неразделна част от него, следва го и върви все така напред и нагоре.