ОУ Отец Паисий
Основно училище в село Огняново, общ. Пазарджик

Съвети от Психолог

Справяне с емоциите чрез насочване на вниманието !

При деца на възраст между 8 и 12 години може да бъде приложен един много адекватен подход за работа по развитие на емоционалната им интелигентност. Това е подходът, в който се картографират емоционалните състояния с цел те да се разглеждат по-детайлно като процеси, свързани с нашата способност да насочваме вниманието си в някаква посока. Това е метод, разработен и изследван от Др. Иви Екман и нейния баща, който се използва активно в SEE (Social and Emotional Education) учебните системи в много страни по света.

При работата ни по метода с децата, установихме, че мнозинството имат проблеми в много аспекти около разбирането на емоционалните си състояния, още преди изобщо да стане дума за регулирането на същите състояния. Това прави методиката много ефективна, особено когато стигнем до концепциите за регулации.

Схематично методиката представя нещата по следния начин:

Картографиране на емоциите - Др. Екман - Емоционална интелигентност при децата

Методът разглежда емоциите във времева линия, която започва с тригер, от който се създава емоционално преживяване, което от своя страна води до своеобразен отговор. Интересното е, че един и същи тригер може да доведе до различни отговори в резултат на това, над което отделяме внимание.

Тригерите възникват в резултат на различни обстоятелства и чувства. Заедно с това, какъв ще е тригерът, зависи от нашия мироглед, който е повлиян от нашия предишен опит, лична история и наследени универсални сценарии за важни събития. Всяко нещо може да е тригер за всеки един човек – от това някой да те обиди или да научиш, че твой близък е тежко болен, до това да обърнеш внимание, че косъмчетата от четката ти за зъби са се износили. За някого тригерът с четката за зъби в определен момент може да е също толкова силен, колкото новината за тежка диагноза на близък. Всичко зависи от това доколко обръщаме внимание. И именно вниманието е това, което може да променя съществено нещата в нашата емоционална времева линия, защото то създава осъзнаването им. По тази линия описваме развитието на емоциите си – това е въпросното картографиране.

След като имаме налице тригер – ние обръщаме внимание, което води до осъзнаването на този тригер. Това води до нашето лично емоционално преживяване, което се характеризира със субективните ни чувства и физически промени и усещания. Например усещаме разтреперване, подкосяване на краката, задъхване – това са физическите промени. През това време чувствата ни могат да развихрят въображението ни, защото търсим отговор. Например се скарваме с приятел и започваме да усещаме гняв – в този момент може да си представим, че го обиждаме и той си тръгва, което ни плаши. Съответно субективните ни усещания са, че не е добре да обидим приятеля ни, защото той ще си тръгне, а това е свързано с наши страхове от миналото, когато сме виждали как други хора са се разделяли в подобна ситуация. Емоционалното преживяване е базирано на нашия опит. Затова в методиките за развитие на EQ при децата говорим за споделения от родители и учители опит и подтикването на децата към наблюдение на околните – тъй като те са все още малки и опитът им е малко – чрез тези начини за наблюдение и споделяне, те могат да събират повече опит и осъзнаването на тригерите да е по-правилно и здравословно.

Тук също вземаме решение над какво да обърнем внимание и следва ново осъзнаване – казваме си „писна ми този човек да ме разтреперва“ и така вниманието ни е насочено към неприятното физическо усещане, породено от гнева ни. Осъзнаваме ситуацията през призмата на това неприятно усещане и реагираме.

После следва нашият отговор. Той може да е деструктивен, конструктивен, но може и да е двузначен. Имаме избор в начина, по който реагираме, въпреки че понякога е трудно, защото се чувстваме контролирани от нашите отговори – осъзнаваме, че трябва да отговорим по даден начин, който сме възпитани, че е правилен, макар това да не ни се нрави.