ОУ Отец Паисий
Основно училище в село Огняново, общ. Пазарджик

Политическата система на комунизма – Народния съд, лагерите, култът към личността

Политическата система на комунизма – Народния съд,

лагерите, култът към личността

 

  1. Народният съд

Народният съд е наименование на извънреден съд, действал в Царство България в периода от декември 1944 до април 1945 г. като фактически орган на левия революционен терор. Създаден е с наредба-закон от 30 септември на правителството на Кимон Георгиев – това става в противоречие с Търновската конституция, която кабинетът претендира, че ще възстанови, и легализира започналото с Деветосептемврийския преврат масово политическо насилие в страната.

Официално т.нар. Народен съд е създаден за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944, довели страната до участието ѝ във Втората световна война. Заедно с тази цел се преследва узаконяването на извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия, както и неутрализирането на политическия и интелектуален елит на Царство България и ликвидирането на неблагонадеждни евентуални политически противници за режима, установен след окупацията и преврата.

От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122 души са повдигнати обвинения, съдбата на много други арестувани е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9155 присъди, с които са осъдени на смърт 2730 души, 1 305 души получават доживотен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години. Така един от хората с най-голям принос за спасяването на българските евреи Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“, а Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България отпреди 9 септември 1944 г. За сравнение на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12. Присъдите се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция, въпреки че тя не позволява извънредни съдилища, каквото е т.нар. Народен съд.  В масовите беззакония, продължили няколко месеца след Деветосептемврийския преврат до постепенното им поставяне под контрол от властите със създаването на т.нар. „Народен съд“ в края на годината, са убити или безследно изчезнали според различни оценки между 20 000 и 40 000 души. Тези кланета са активно насърчавани от Георги Димитров.

ВЪПРОС: От кого и с каква цел е създаден Народния съд? – ………………………………………..……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………...............................………………………………………………………………………………………………………………………….......................

ЗАДАЧА: Докажете с факти, че Народния съд е в противоречие с Търновската конституция? –……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………....................................................................................………………………………………………………………………………………………………………………

2.Лагерите

Трудововъзпитателните лагери, наричани от някои автори също и концлагери, са държавна институция, част от наказателната система, съществувала в рамките на тоталитарния комунистически режим в България, която играе основна роля в налагания от него масов терор. Създадени са с Наредба-закон за създаване на трудововъзпитателни общежития от 20 декември 1944 г., приета от правителството на Кимон Георгиев, и функционират до края на режима, с особена интензивност до 1962 г.

Целта на концлагерите е в тях да бъдат затваряни с административно решение – без съдебен процес – хора с криминални прояви и „застрашаващи обществения ред“. Първоначалният срок на затваряне е до 6 месеца, но той може да бъде удължаван многократно със заповед на вътрешния министър. Десетки хиляди затворници са изпратени в тези институции.

В началото на 1945 г. с правителствен указ са създадени Трудово-възпитателно центрове. Решението е одобрено от всички партии в Отечествения фронт, включително онези, чиито членове скоро се озовават в центровете. Една категория от затворниците включва сводници, изнудвачи, просяци и безделници, а друга всички онези, считани за политическа заплаха за стабилността и сигурността на държавата. Властта да изпълни този указ се дава на бюро Държавна сигурност в Министерството на вътрешните работи. През следващото десетилетие поредица от закони и укази засилват властта на държавната полиция.[7]

Първият концентрационен лагер за политически противници на режима е създаден през януари 1945 година в Свети Врач – там са събрани около 800 души, които работят по железопътната линия Крупник-Кулата – броят на затворените надхвърля 1600 души. През октомври е създаден нов лагер при мина „Куциян“ в Перник. Към края на 1945 година броят на затворените в лагери стига 3298 души.

Не всички хора, определени като нежелани са изпратени в лагери за принудителен труд. Депортация – принудително преселване в далечни провинциални райони – е друг използван метод. Между 1948 и 1953 г. около 25 000 души са депортирани.

През следващите няколко години броят на лагерите се разраства. В началото на 1947 година е създаден лагер в Ножарево. Специален лагер за жени е създаден в манастир при Търново. В началото на 1948 година, от „Куциян“ е отделен нов концентрационен лагер към близкия рудник при село Богданов дол, който функционира до 1951 година.[10]

Дейността на лагерите е регламентирана с приетия на 25 март 1948 г. Закон за Народната милиция, който дава законна основа на практиката за затваряне в лагери без съдебна присъда. Той определя няколко категории хора, които Министерството на вътрешните работи може да задържа по административен път:

  • лица с фашистки и антинародни прояви
  • изнудвачи, измамници и рецидивисти
  • сводници, сутеньори и лица, опасни за обществения морал
  • комарджии, просяци и лица със скандално поведение
  • спекуланти и черноборсаджии

ВЪПРОС: Кога и с каква цел са създадени лагерите в България след 1944г. ?

 

ЗАДАЧА: Работете в Интернет и намерете информация за лагера в Белене.

                   Изгледайте в Ютуб филми за лагера в Белене и съдбата на хората в

                   тях. https://www.youtube.com/watch?v=aO1KIFujvco

  1. Култът към личността на Георги Димитров

Култът към личността на Георги Димитров, характерен за тоталитарните държави, започва да се развива още при неговото управление. Така например на него приживе е наречен (още със създаването му) новият град Димитровград. За целта на 2 септември 1947 г. Министерският съвет, чийто председател е самият Димитров, издава Постановление № 3, което гласи: „Селата Раковски и Марийно, Хасковска околия и Черноконево, Чирпанска околия, се обединяват в едно селище, което се провъзгласява за град под името Димитровград“.

През този период официалният печат неизменно придружава името на Георги Димитров с епитети като „любим син на народа“, „вожд и учител“, „мъдър и славен ръководител на партията“. Публични критики към него са честа причина за преследване от политическата полиция.

Създаденият още приживе култ към личността на Димитров достига своята кулминация след неговата смърт. В общо изявление по този повод ръководствата на БКП, Министерския съвет и Отечествения фронт го обявяват за „любим вожд и учител на комунистическата партия и целия български народ“, „верен ученик на Ленин и Сталин“, „голям държавник“, „мъдър министър-председател“, „строител на Народна република България“, „велик син на нашата страна“, „бележит борец против фашизма и империализма, за делото на прогреса, демокрацията и социализма“.Още в деня на смъртта му тялото на Георги Димитров е изложено в Дома на профсъюзите в Москва, В България на 3 юли Министерският съвет взима решение тялото да бъде балсамирано и поставено в мавзолей.  Правителството организира тържествено посрещане на тялото в Русе и София, а от 7 до 9 юли е проведено „всенародно поклонение“ в сградата на Народното събрание. Междувременно, с големи усилия е завършен Мавзолеят, където на 10 юли е поставено тялото, което е балсамирано от съветски специалисти.

Наред с пропагандните акции по погребението, група неудобни за властта лица са въдворени в лагери. Това попълнение лагеристи остава в историята като „Димитровско“.

Мавзолеят се превръща в място за поклонение, включен е в държавния протокол за полагане на венци от чуждестранни делегации. Мавзолеят е разрушен в периода от 21 до 27 август 1999 г.

Родната къща на Димитров в Ковачевци е превърната в музей, а в центъра на селото е изграден дом-паметник „Георги Димитров“.

ЗАДАЧА: Подчертайте проявите на култа към личността на Георги Димитров