ОУ Отец Паисий
Основно училище в село Огняново, общ. Пазарджик

Тоталитарния режим –Тодор Живков

 

Тоталитарния режим – Тодор Живков

 

https://ucha.se/watch/8689/rezhimat-na-todor-zhivkov

 

Тодор Христов Живков е политик от Българската комунистическа партия (БКП), който в Народна република България (НРБ) между 1954 и 1989 година заема най-високите ръководни постове – първи секретар и генерален секретар на Централния комитет на БКП, председател на Министерския съвет на НРБ  и председател на Държавния съвет на НРБ. Кмет на София (27 май – 1 ноември 1949). По време на управлението си и след това, е известен с прозвищата си „Бай Тошо“, „Тато“ и „Бившият Първи“ (тъй като е бил генерален секретар ЦК на БКП).

Живков се ориентира към кариера в структурите на Комунистическата партия. На проведения 1945 г. Осми пленум  попада в кръга на висшата партийна номенклатура. През 1945 година за пръв път става народен представител, какъвто остава до 1990 година.

 На 5-ия конгрес през декември същата година е избран за член на Централния комитет на партията, като остава негов член до 8 декември 1989 година. Това издигане става с протекциите на Вълко Червенков.Нов тласък в кариерата на Тодор Живков, дава активното му участие в кампанията срещу Трайчо Костов през 1949 година. Живков ръководи софийската организация на Комунистическата партия по време на кампанията срещу Трайчо Костов, Като член на Централния комитет  става първия партиен функционер, поискал публично смъртно наказание за „предателя“ Трайчо Костов.

Като секретар на Централния комитет Тодор Живков отговаря и за селскостопанската политика, която тогава има голямо значение за режима заради започващата колективизация. През март 1951 година той е изпратен лично в Кула. Започват Кулските събития, при които хората в много села масово напускат новосъздадените ТКЗС-та. На 22 март Живков лично се включва в конфискуването на животни и инвентар от хората, заплашвайки ги с пистолета си. При последвалите репресии към 3500 души от региона са изпратени в затвора, а други 3500 души са интернирани в други части на страната.

След като се утвърждава в централното партийно ръководство като член на Политбюро и секретар на Централния комитет, през следващите няколко години Тодор Живков е сред най-близките сътрудници на лидера Вълко Червенков..

На пленум след 6-ия конгрес на БКП  1954 е избран за първи секретар на ЦК на БКП, на която длъжност остава до 4 април 1981 г. След избирането на Живков за първи секретар групата от негови технически сътрудници е реорганизирана в негов кабинет. През юни 1955 година на посещение в България е първият секретар на съветската комунистическа партия Никита Хрушчов, по време на което става ясно, че той вероятно ще оглави Съветския съюз след период на вътрешни междуособици, както и че при такова развитие Червенков вероятно ще бъде заменен с Живков

На Априлския пленум на ЦК на БКП (2 – 6 април 1956), Тодор Живков се затвърждава като единствен лидер на БКП. Още през лятото на 1956 година са отстранени открити критици и съперници  на Живков. Сред първите стъпки на Живков начело на режима е възстановяването на закрития малко по-рано концентрационен лагер „Белене. През 1958 година, по време на Седмия конгрес на БКП, Тодор Живков получава силна подкрепа от пристигналия в София и вече утвърдил като съветски лидер Никита Хрушчов, който многократно демонстрира публично личната си подкрепа към Живков. Той от своя страна също постоянно подчертава лоялността си към Съветския съюз и лично към Хрушчов. Близостта на Живков с Хрушчов, включително след неговото отстраняване, се проявява и в личния му стил – външен вид и облекло, стил на речите, стремеж да демонстрира непринуденост.

През есента на 1958 година Тодор Живков обявява политика за „скок“ в икономиката, поставяйки си още по-амбициозни цели  – бърза индустриализация и удвояване (дори утрояване) на селскостопанското производство. Част от мерките за нейното постигане са уедряване на вече създадените ТКЗС и псевдонаучни агрономични методи, като т.нар. „торови саксийки“ и „ломски ямки“. Някои от тези идеи така и не се реализират, а неефективната икономика предизвиква продължителната Дългова криза от 1958 – 1962 година.

 

Тодор Живков окончателно се утвърждава начело на режима след XXII конгрес на КПСС в края на 1961 година. За разлика от Червенков, който в периода 1954 – 1956 година превръща Министерския съвет в опора на властта си, при Живков апаратът на Централния комитет винаги има водещата роля в управлението. Сред първите стъпки на Живков начело на правителството е да вземе решение за продажба на златния резерв на Българската народна банка, за да се изплатят българските дългове към съветски банки, като по този начин се сложи край на започналата през 1958 година Дългова криза.  Като средство за преодоляване на икономическите проблеми на 4 декември 1963 г. Тодор Живков лично внася предложение на пленум на ЦК на БКП България да отправи към ЦК на КПСС въпроса за по-нататъшно най-тясно сближаване и в перспектива присъединяване на Народна република България към СССР, превръщайки я в 16-а съюзна република на СССР. Макар че според тогавашното законодателство предложението представлява държавна измяна, пленумът го оценява като „забележителна проява на патриотизъм и интернационализъм“. Макар че предложението за присъединяване на България към Съветския съюз е отхвърлено, то затвърждава образа на Живков като изцяло лоялен към Москва и го поставя в благоприятна позиция.   Още през декември 1964 година Живков заминава за Москва в стремежа си да установи лични отношения и да получи политическата подкрепа на новия съветски лидер Леонид Брежнев. Живков продължава политиката си от предходния период на безпрекословна подкрепа на съветската политика, срещу която търси гаранции за собствената си позиция, както и търговски отстъпки в подкрепа на изпитващата постоянни затруднения българска икономика.

През август 1968 година Живков подкрепя военната интервенция в Чехословакия на сили, начело със СССР за ликвидиране на Пражката пролет, като 2 български полка са поставени под съветско командване за участие в овладяването на реда и окупацията на страната.

След приемането на новата конституция през 1971 година Тодор Живков става председател на новосъздадения Държавен съвет на Народна република България (фактически държавен глава). През същата година 60-годишният му юбилей е отбелязан с публични мероприятия в цялата страната, а по този повод Живков е награден с най-престижния съветски орден „Ленин“.

Промяната в длъжността на Живков укрепва позицията му начело на режима, заемайки най-високата държавна длъжност, като запазва контрола върху изпълнителната власт  Живков държи да осъществява пряк контрол върху военното и вътрешното министерство, включително Държавна сигурност, измествайки на заден план Министерския съвет и дори министър-председателя.

През този период се развива култ към личността му, особено силно изразен при масовото отбелязване на юбилеите му през 1971, 1976 и 1981 година. Култът придобива гротескни форми с преувеличаване на ролята на Живков в партизанското движение, изразен в художествената литература и във филми като емблематичния „Човек от народа“.

През 1970-те години Тодор Живков изгражда изключително близки отношения със съветския лидер Леонид Брежнев. Близките отношения между двамата, остават гаранция за политическата позиция на Живков в България.

По време на неговото управление, особено във втората му половина, са публикувани множество книги на политическа тематика с автор Тодор Живков. Те са писани от негови сътрудници, но за публикуването им той получава парично възнаграждение, изчислявано по специална завишена тарифа. В края на 1977 и началото на 1978 година емигриралият във Великобритания писател Георги Марков прочита в българоезичните предавания на радио „Би Би Си“ поредица свои есета, в които коментира личните качества на Живков, с когото се е срещал лично. Макар и недоказано, някои продължават да твърдят, че по лично настояване на Живков и въпреки собствените му резерви към този начин на действие, съветските тайни служби оказват съдействие на българската „Държавна сигурност“ за организирането на атентат срещу Марков, който е убит в Лондон на 7 септември 1978 година, рождения ден на Живков.

Управление през 1980-те години

От 4 април 1981 г., избран от 12-ия конгрес на БКП, до свалянето му на 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. Същевременно смъртта на съветския партиен лидер Леонид Брежнев през 1982 година и невъзможността на Живков да установи близки лични отношения с неговите наследници (Юри Андропов и Константин Черненко) стават причина той да се безпокои за положението си начело на страната и го правят нервен и подозрителен към приближените му.

През май 1984 година на заседание на Политбюро е взето решение за провеждане на последния, най-интензивния етап на т.нар. „Възродителен процес“ – принудително преименуване на българските турци, което е реализирано през следващата зима. Живков заявява, че взима това решение на своя отговорност – използвайки позицията си на неоспорим лидер на режима, той смята по този начин да разреши дългосрочен национален проблем, което би било трудно за някой бъдещ ръководител с неукрепнал авторитет.

През 1985 година в Съветския съюз идва на власт Михаил Горбачов, който започва т.нар. Перестройка – относителна политическа либерализация, която да доведе до обновление в съветския обществен живот. Живков прави опит да постигне сближаване и с новия съветски лидер, но не постига успех.

На 13-ия конгрес на БКП през април 1986 г. Тодор Живков е преизбран за генерален секретар на ЦК на БКП, а на 18 юни – за председател на Държавния съвет на НРБ. Още през март 1986 г. разработва Концепция за технологично обновление в НРБ, с което за пръв път показва, че НРБ подкрепя реформи, които да дадат нови пътища на социализма. През юли 1987 г. на проведения Юлски пленум на ЦК на БКП Тодор Живков официално обявява реформена икономическа програма, известна като Юлска концепция, която трябва да преустрои социализма, развивайки го на нови основи – чрез създаване на ограничена форма на частна собственост и др.

В средата на 1980-те години финансовото положение на България отново се влошава заради девалвацията на долара, спада на ефективността на външноикономическата дейност и фалити на български длъжници в Третия свят. В края на 1980-те години страната навлиза в рецесия и в поредната дългова криза, а Живков прави трескави опити за реорганизация на неефективната икономика

По онова време сред управляващите нарастват притесненията от провал на Възродителния процес, който довежда до консолидиране на турската общност и противопоставянето ѝ на режима, както и от задълбочаващи се външнополитически проблеми. Тодор Живков поставя през май 1989 година началото на масовото изселване на български турци в Турция. То предизвиква незабавен ефект върху вече навлязлата в рецесия икономика, като 170 хиляди души напускат работните си места, разстройвайки цели стопански сектори, а други заминават да ги заместят на критичните места.

Изправен пред задълбочаващата се икономическа криза в страната, от пролетта на 1989 година Живков започва да подготвя пакет от мерки, които да бъдат обявени на пленум на ЦК в края на годината.

Междувременно стават все по-явни признаците, че е загубил съветската подкрепа. Притесненията на Живков се засилват и от проведената на 3 ноември, въпреки полицейските мерки, демонстрация на опозиционната организация „Екогласност“.

На 8 ноември при Тодор Живков идват близките до него членове на Политбюро Добри ДжуровЙордан Йотов и Димитър Станишев, които го убеждават да подаде оставка. На започналото в 17 часа на 9 ноември заседание на Политбюро Тодор Живков подава оставката си, която е приета и е взето решение мястото му да бъде заето от Петър Младенов. На продължилия на 10 ноември 1989 година Ноемврийски пленум на ЦК на БКП Тодор Живков е освободен от поста генерален секретар на ЦК на БКП. На 11-а сесия на 9-о народно събрание на 17 ноември 1989 г. Тодор Живков е освободен и от длъжността председател на Държавния съвет на НРБ. На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

 

ЗАДАЧА: Напишете как Тодор Живков успявя дя установи еднолично/ тоталитарно управление в продължение на няколко десетилетия?

ЗАДАЧА: Напишете, с какво ще запомните управлението на Тодор Живков?