ОУ Отец Паисий
Основно училище в село Огняново, общ. Пазарджик

Културно – историческото наследство на България

 

Културно – историческото наследство на България

Джон Винсент Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. близо до Хамилтън, Ню Йорк. Неговият баща Иван Атанасов е български емигрант, когато в разгара на Априлското въстание загиват неговите родители. През 1889 г. на 13-годишна възраст Иван Атанасов заедно с чичо си емигрира в Америка. В училище, Джон Атанасов е добър ученик с интерес към спорта . Интересът му към волейбола намалява, когато баща му купува нова сметачна линийка, с която да си помага в работата. Джон е напълно запленен от сметачната линийка. Бил много доволен, че може да коригира отговорите. Джон е заинтересован от математическите принципи на операциите, извършвани с линийката, и от познанията за логаритмите. Това довежда до интереса му към тригонометричните функции. С помощта на майка си прочита учебника по алгебра за колежа на Тейлър. В този учебник са включени начални познания по диференциално смятане, раздел за безкрайни редове и как се пресмятат логаритми. През това време той научава от майка си за съществуването на бройни системи, различни от десетичната, и ги разучава — най-вече двоичната бройна система.Той завършва гимназията в Мълбъри за две години с отличие по науки и математика. През 1921 г. постъпва в университета на Флорида в Гейнсвил. Тъй като университетът не предлага програма по теоретична физика, той започва курсове по електроинженерство. По време на курсовете проявява интерес към електрониката и продължава с висша математика. Дипломира се като бакалавър по електроинженерство през 1925 г. Получава много предложения за работа, включително от Харвард. Така през един летен ден на 1925 г. 22-годишният Джон се качва на влак, който го отвежда в Еймс, Айова, където се намира Щатският колеж на Айова. През юни 1926 г. Джон защитава магистърска степен по математика в Щатския колеж на Айова. Работата му върху дисертацията „Диелектрическа константа на хелия“ дава на Джон първите познания по сложни пресмятания. Той прекарва часове с калкулатора на Монро — една от най-модерните сметачни машини по това време. След защитата на доктората си по теоретична физика през юли 1930 г. той се завръща в Щатския колеж на Айова с убеждението да направи по-добра машина за пресмятания.
Създаване на компютъра АВС

През есента на 1930 г. става член на преподавателския състав към университета като асистент по математика и физика. Със своята академична подготовка Атанасов чувства увереност, че може да открие по-ефективен начин за пресмятане на сложните математически задачи от своята дисертация. През 1936 г. започва последния си опит за конструиране на малък аналогов калкулатор, използван за анализ на геометрията на повърхности. Атанасов вижда, че тази машина има същите проблеми като всички други аналогови устройства, където точността зависи от работата на други части на машината.Той започва да „ражда“ идеи как да направи компютър. За помощник наема добрия студент по електроинженерство Клифърд Бери. През периода 1939 — 1941 г. те работят по създаването и усъвършенстването на ABC, както е наречен по-късно техният компютър.
Джон Атанасов и България

Джон Атанасов посещава втората си родина — България, два пъти. Първото му посещение е през 1970 г. по инициатива на акад. Благовест Сендов. Тук е награден с орден „Кирил и Методий“ — първа степен. Тогава Джон Атанасов изнася няколко лекции в Българската академия на науките, посветени на изобретяването на компютъра.Второто му посещение в България е през май — юни 1985 г. Джон Атанасов вече е признат за изобретател на компютъра, тъй като историческият съдебен спор е завършил в негова полза. Тогава е награден с орден „Народна Република България“ — първа степен. Наред с двата си български ордена Атанасов вече е получил и най-голямото научно признание на България — през 1983 г. е избран за чуждестранен член на Българската академия на науките, а от 1988 г. името на Атанасов кръжи и в Космоса — така е назован първият астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория „Рожен“

ЗАДАЧА: Потърсете в Интернет информация за други български учени с принос в световната наука и напишете имената и откритията им – ……………………………………………………………………………………………………………………….........................……………………………………………………………………………………………………………………….........................………………………………………………………………………………………………………………………..........................

Николай Георгиев Гяуров е български оперен певец – бас, работил дълги години в Италия.

Забележителни са ролите му на Мефистофел във Фауст на Шарл Гуно, на Филип II в Дон Карлос на Джузепе Верди, на Дон Жуан в едноименната опера от Волфганг Амадеус Моцарт и Борис Годунов в операта на Модест Мусоргски.Николай Гяуров е роден на 13 септември 1929 г. в село Лъджене, днес квартал на Велинград. От ранна възраст има интерес към музиката. Учи оперно пеене в Софийската консерватория,  през 1950 г. продължава обучението си в Ленинград, а след това и в Москва. Кариерата на Гяуров започва през 1955 г., когато печели голямата награда на престижния конкурс за оперни певци в Париж. Прави дебюта си в Софийската народна опера на 18 март 1956 г. като Дон Базилио в „Севилският бръснар“ на Джоакино Росини. През есента на същата година заминава за Москва, където няколко сезона работи в Болшой театър.На 20 февруари 1960 година Гяуров участва в постановка на „Борис Годунов“ в миланския театър „Ла Скала“, в която участват и двама други изтъкнати български певци – Борис Христов  и Димитър Узунов. Този спектакъл става повратна точка в кариерата му, донасяйки му поредица ангажименти в „Ла Скала“, които го превръщат за дълго в постоянен водещ бас на театъра.Той изпълнява роли и във виенската Щатсопера, парижката Гранд опера, лондонската Ковънт гардън, нюйоркската Метрополитън опера, както и в много други престижни театри.От 90-те години Гяуров живее и работи в Модена, Италия. През този период той се ориентира към участия в концертни програми в градове по целия свят.Николай Гяуров умира на 2 юни 2004 г. в Модена.[

ЗАДАЧА: Потърсете в Интернет информация за други световно известни български оперни певци с принос в световната култура и напишете имената им – ………………………………………………………………………………………………………………………...........................………………………………………………………………………………………………………………………...........................

Христо Владимиров Явашев (известен като Кристо) е американски скулпторхудожник и авангардист от български произход, прославил се  с оригиналните си пространствени художествени инсталации, опаковащи с плат различни предмети – от пишеща машина и телефон до цели сгради, острови и дори крайбрежие. Негови работи са опаковането на сградата на Райхстага в Берлин и на Пон Ньоф – най-стария мост в Париж, опъването на 38-километрови платнени завеси в Калифорния и разполагането на платнени портали в Сентръл парк в Ню Йорк. Произлиза от стар разградски род. Дядо му е академик Анани Явашов, открил руините на древния римски град Абритус. Баща му е Владимир Явашев, инженер, роден в гр. Варна. От 1953 г. учи във ВИИИ „Н. Павлович“. През 1957 г. емигрира и през 1958 г. пристига в Париж. Използва като художествен похват опаковането на предмети – от пишеща машина и телефон до мостове и цели сгради. С все по-мащабни творби, и не само опаковки, изкуството им се категоризира като изкуство на средата. Всички творби съществуват ограничено време и е невъзможно да бъдат запазени . Всички произведения са финансирани със собствени средства, но самите те не са обект на продажба; творците не се представляват от агенции и не са свързани с дарения, подкрепа, реклама. Явашев почива на 31 май 2020 г. в дома си в Ню Йорк.

ЗАДАЧА: Потърсете в Интернет информация за други световно известни български художници с принос в световната култура и напишете имената им – ………………………………………………………………………………………………………………………...........................………………………………………………………………………………………………………………………...........................

ЗАДАЧА:  Намерете в Интернет информация за Валя Балканска и Христо Стоичков